Le Monde Diplomatique: Балканите - новата фронтова линия между Русия и Европа

RuBo@rd BG

Модераторы: more, bot, translate

Le Monde Diplomatique: Балканите - новата фронтова линия между Русия и Европа

Новое сообщение translate » 02 июл 2015, 20:27

Изображение

Жан Арно Десен, Le Monde Diplomatique

Балканите са новата фронтова линия между Русия и Европа, пише в коментар френското списание „Монд дипломатик“ (Le Monde diplomatique). След Украйна Балканите могат да станат театър на ново стълкновение между Изтока и Запада, прогнозира „Монд дипломатик“. Русия разширява присъствието си в региона, както по търговски, така и по геополитически причини. Още повече, че въпреки своето традиционно влияние, Москва едва ли възлага особени надежди на региона, който все повече се ориентира към Европейския съюз.

Сърбия, Косово, Черна гора и Македония се оказаха на „линията на огъня” между Русия и Запада. Точно за това говори държавния секретар Джон Кери на 24 април пред Комисията на Сената по международни отношения. Първият паралел между Украйна и Балканите направи Русия, когато през март 2014 г. аргументите за анексирането на Крим прозвучаха като иронично ехо на заявлението на НАТО от 1999 г., с което се оправдаваха въздушните удари по остатъците на бивша Югославия. И в двата случая мотивацията беше да се предотврати хуманитарна катастрофа.

По време на международната конференция по сигурността в Мюнхен на 7 февруари т.г. външният министър на Русия Сергей Лавров разви този паралел като отбеляза, че в Косово за разлика от Крим, не е имало референдум и неговото присъединяване към Руската федерация повече съответства на международното право, отколкото самопровъзгласената независимост на Косово.

В тези условия разположеният в град Ниш (южна Сърбия) руско-сръбски хуманитарен център поражда все повече подозрения и спорове. Той беше открит през 2012 г. от руския зам.-министър на извънредните ситуации Владимир Пучков, а през 2014 г. бе преместен на територията на бивш завод, само на няколко стотин метра от местното летище... Съвсем близо се намира свръхсъвременен център за свръзка, от който в реално време може да се следи за хода на операции и да се поддържа пряка връзка с Белград и Москва... Центърът потвърди ползата от себе си, когато през май 2014 г. руските спасители първи дойдоха по време на разрушителните наводнения в Сърбия и Босна и Херцеговина.

Както и да е, в крайна сметка има съмнения. Може би това е просто прикритие на шпионска клетка? Някой даже го наричат „руския Camp Bondsteel”(бел. на ред – основната военна база на американския контингент в състава на KFOR), т.е. аналог на американска база в Косово, където служат 7 000 души. Във всеки случай този център говори за стратегическата значимост, която Русия отдава на Балканите. „Предложението за този комплекс – плод на руската политическа воля, е предложение на Кремъл, казва бившият сръбски президент Борис Тадич, който подписа договора през 2008 г. По време на двата свои мандата (2004-2012) Тадич насочи Сърбия по пътя на евроинтеграцията и паралелно укрепваше връзките с Русия. При него Сърбия получи статута кандидат за членство в ЕС. През това време Русия взе ключа от сръбския енергиен пазар. На 24 декември 2008 г. Тадич подписа в Москва споразумение за продажбата на Газпром на 51% от националната сръбска петролна компания NIS.

От 2008 г. Тадич загуби от Томислав Николич... От тогава се забелязва удивителен уклон на страната към Европа. И въпреки че Белград поддържа тесни връзки с Москва, новата политическа фигура министър-председателят Александър Вучич се придържа все повече към прозападната политика... Такава позиция може в перспектива да постави под съмнение свещенния принцип на военен неутралитет на Сърбия.

Съседните Словения и Хърватия също не започнаха да горят мостовете с Москва... И двете страни като членове на ЕС въведоха санкции срещу Русия, но без особен ентусиазъм.

Посещението на Владимир Путин в Белград на 16 октомври 2014 г. трябваше да даде повод да се отбележи дружбата между Сърбия и Русия... Но Сърбия отказа да даде дипломатически статут на сътрудниците на хуманитарния център в Ниш. В отговор Русия не направи отстъпка от 200 милиона евро за доставката на газ. Шест седмици по-късно Русия обяви отказа си от „Южен поток”...

Това решение се обясни първо с отказа на България да даде зелена светлина на тръбопровода на своя територия след изборите на 5 октомври 2014 г., които върнаха лидера на десните Бойко Борисов на власт. В България линията на разкола между десни и леви минава по енергийните въпроси и за отношенията с Русия и САЩ...

За страните, които бяха длъжни да се откажат от от „Южен поток” – България, Сърбия, Унгария, а потенциално и Македония, Босна и Херцеговина и Словения – отказът от проекта стана лоша новина, въпреки че той трябва да се замени с газопровод на границата на Турция и Гърция – „Турски поток”.

Действително ли Путин е готов да продължи логиката на конфронтация със Запада до Югоизточна Европа? Високопоставени представители на американското ръководство поддържа имено тази позиция. През февруари 2015 г. зам.държавният секретар по отбраната Кристин Уормут заяви пред Комисията по отбраната на Конгреса, че Русия „може да се съсредоточи върху неголеми страни, които все още не членуват в НАТО като Черна гора, за да се опита да създаде нестабилност”.

С провъзгласяване на независимостта си през 2006 г. Черна гора се оказа в необичайни условия. Властите в страната без край се вричат в европейските и атлантическите си убеждения, но страната привлича ред интересни инвестиции. Така през 2005 г. приближеният до Путин олигарх Олег Дерипаска придоби алуминиевия комбинат Подгорица. „Алуминиевият крал” взе главното предприятие на страната и обеща немалки капиталовложения, които така и не се видяха. Сега комбинатът банкрутира, а Дерипаска се съди с черногорските власти, което не му пречи да участва в други инвестиционни проекти около пристанището Porto Montenegro (едно най-добрите на Адриатическо море). Както често се случва, в Черна гора е сложно да се разбере структурата на капитала... Счита се, че подобни схеми присъстват във всички "игри" с недвижими имоти, които вече десет години определят облика на черногорското крайбрежие. Например хотел Splendid в Будва официално принадлежи на компанията Lewitt Finance Montеnеgro, чийто собственик е Виктор Иваненко, директор на КГБ по време на разпада на Съветския съюз. Иваненко стана милиардер след създаването на банка МЕНАТЕП и известната компания ЮКОС. Когато Путин се разправи със собствениците на ЮКОС и прати Ходорковски в затвора, не пипнаха само Иваненко....

Работата е в това, че от 22 май 2014 г. Черна гора поддържа санкциите на ЕС... Но в действителност ли Черна гора се е скарала с Русия? Може ли това да е капан? Може ли Русия да се опита да се възползва от страната като троянски кон в структурите на ЕС и НАТО?

През декември 2010 г. Черна гора получи статут на страна кандидат за членство в ЕС и се стреми да стане член на НАТО. Искането бе отклонено през есента на 2014 г. – официалната причина - високото равнище на корупция и организирана престъпност, но по-скоро това се обяснява с голямото проникване на московския капитал.

В днешната обстановка, напомняща Студената война, очевидно се допускат всякакви ходове ако умееш да останеш полезен на някой по-силен. Балканските владетели около Джуканович и Додик прекрасно умеят да играят в международните конфликти и напрежения, за да укрепват собствената си власт. Новаците около Вучич предполагат, че могат да получат своето ако удържат равновесието между двата лагера. Във всеки случай историята е показала, че балканските народи твърде често стават пешки в играта на големите сили.



translate
модератор
 
Сообщения: 1376
Зарегистрирован: 08 июл 2009, 07:04

Вернуться в Новини на български

Кто сейчас на конференции

Сейчас этот форум просматривают: Tbot и гости: 5